„СТИЛИЗОВАННЫЙ ОСЕЛ”
Александр Михайлович Гликберг – Саша Чёрный (1880-1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТИЛИЗИРАНО МАГАРЕ
(Ария за безгласните)
Главата ми – тъмен фенер със стъкла натрошени,
от четри страни разграден за враждебни стихии.
Нощем се люшкам пиянски с разни разпътни Фекли,
сутрин ходя по доктори от болести да ме отмият.
Аз съм пришка на задните части на ярката руска словесност,
ще се пръсна гръмовно на четристотин и осем къса!
И разголен скандално, ще добия световна известност,
като просещ слепец ще кръстосвам разпътните пътища.
Портокали обичам и всичко, случайно римувано,
с тежък нрав на макак съм и с нерви стоманен чук.
Старомодникът нека от завист и злоба да се надува,
нека вика бездарникът: „Не поезия, а боклук!”
Лъжеш! Пришка съм аз върху здравия гръб на поезията,
оцветена-гланцирана, с нежен коралов контур,
пришка с бяла главичка, по-бяла от огнен магнезий,
и галантно-разпуснато-маниерно-превзет селяндур.
Ах, словесните, тънките-звънките фокуси-бокуси...
Ще кълва и ще ритам аз и ще ви късам от ядове.
Не разбират невежите. Ще кося и ще ям от откоса.
Аз презирам тълпата. Да пиша? Ще пиша, по дяволите...
И с корема ще пиша, с носа си, с краката, с петичките си,
двукопеечни мисли ще развихрям с безумно лице,
ще направя омлет от стила си, ще изримувам всичко
и ще тръгна по пътя наопъки – на безсрамните си ръце.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Саша Чёрный
СТИЛИЗОВАННЫЙ ОСЕЛ
(Ария для безголосых)
Голова моя – темный фонарь с перебитыми стеклами,
С четырех сторон открытый враждебным ветрам.
По ночам я шатаюсь с распутными, пьяными Феклами,
По утрам я хожу к докторам. Тарарам.
Я волдырь на сиденье прекрасной российской словесности,
Разрази меня гром на четыреста восемь частей!
Оголюсь и добьюсь скандалёзно-всемирной известности,
И усядусь, как нищий-слепец, на распутье путей.
Я люблю апельсины и все, что случайно рифмуется,
У меня темперамент макаки и нервы как сталь.
Пусть любой старомодник из зависти злится и дуется
И вопит: „Не поэзия – шваль!”
Врешь! Я прыщ на извечном сиденье поэзии,
Глянцевито-багровый, напевно-коралловый прыщ,
Прыщ с головкой белее несказанно-жженой магнезии,
И галантно-развязно-манерно-изломанный хлыщ.
Ах, словесные, тонкие-звонкие фокусы-покусы!
Заклюю, забрыкаю, за локоть себя укушу.
Кто не понял – невежда. К нечистому! Накося – выкуси.
Презираю толпу. Попишу? Попишу, попишу...
Попишу животом, и ноздрей, и ногами, и пятками,
Двухкопеечным мыслям придам сумасшедший размах,
Зарифмую все это для стиля яичными смятками
И пойду по панели, пойду на бесстыжих руках...
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Саша Чорни (Александр Михайлович Гликберг – Саша Чёрный) е роден на 1/13 октомври 1880 г. в Одеса. Завършва Хайделбергския университет в Германия (1908 г.). Първата му публикация е във в. „Волынский вестник” през 1904 г. Публикува сатирични стихове и фейлетони в списания и вестници като „Зритель”, „Альманах”, „Журнал”, „Маски”, „Леший”, „Сатирикон”, „Современный мир”, „Аргус”, „Солнце России”, „Современник”, „Киевская мысль”, „Русская молва”, „Одесские новости” и др. Умело съчетаващ в творчеството си политическата сатира и хумористичната лирика, той създава ново направление в руската литература. През 1918 г. емигрира в Литва, Германия и Италия, а от 1924 г. живее във Франция. В чужбина работи в издания като „Руль”, „Сегодня”, „Сполохи”, „Воля России” и „Грани”, издава алманаха за деца „Русская земля”. Автор е на стихосбирките „Разные мотивы” (1906 г.), „Всем нищим духом” (1908 г.), „Невольная дань” (1909 г.), „Сатиры” (1910 г.), „Сатиры и лирика” (1911 г.), „Жажда” (1923 г.), на книгите с разкази и повести „Несерьёзные рассказы” (1928 г.), „Чудесное лето” (1929 г.), „Солдатские сказки” (1933 г.), на книгите за деца „Сон профессора Патрашкина” (1924 г.), „Дневник фокса Микки” (1927 г.), „Кошачья санатория” (1928 г.), „Румяная книжка” (1930 г.), „Белка-мореплавательница” (1932 г.) и др. Умира на 5 август 1932 г. в гр. Леванда, Франция.